Боб Дилън продаде целия си каталог за $300 милиона
Боб Дилън продаде целия си азбучник на Universal Music Publishing. Сделката за издателските права върху всичките му песни е за над 300 милиона долара, съобщи The New York Times. Каталогът на Дилън включва над 600 песни, основани в продължение на 6 десетилетия.
„ Брилянтни и трогателни, вдъхновяващи и красиви, проницателни и провокативни, песните му са безконечни - без значение дали са написани преди повече от половин век или през вчерашния ден — каза в специално изявление Лусиан Грейндж, ръководител и основен изпълнителен шеф на Universal Music Group. — Не се колебая, че след десетилетия, даже и след епохи, думите и музиката на Боб Дилън ще продължат да се пеят, да се свирят - и да се ценят - на всички места. “
В допълнение към истинските произведения на Дилън, като стартираме от най-ранните му композиции и стигнем до тези от последния му албум тазгодишния Rough and Rowdy Ways от тази година, сделката включва и The Weight, шлагер от 1968-а на The Band (групата, с която Дилън работи известно време), написан от Роби Робъртсън, върху който Дилън също притежаваше авторските права. Сделката с Universal включва целия азбучник на Дилън, само че не и песните, които той може да напише в бъдеще.
Сумата е умопомрачителна, но фактът, че Дилън е продал правата върху своя целия се каталог дотук не е доста неочакван, написа по тематиката „ Гардиън “. Продажбата на издателските права или на мастър лентите е постоянно срещано събитие измежду изпълнителите от определено равнище, като им носи огромни еднократни суми, а на курувама дава собственост върху песни, които хората явно ще търсят и слушат в оригинал или кавър версии до края на вечността: всички от Елтън Джон до Стиви Никс са го създали.
А въпреки това, този ход е изцяло в съответствие с острия бизнес нюх на Дилън. Фактът, че той е отстъпил контрола върху метода, по който ще бъдат използвани песните му, може да аргументи сърцетуптене на избран тип негови почитатели. Ще бъде ли позволено сега „ свещеното “ творчество на този притежател на Нобелова премия да звучи в саундтрака на каквото и да било, без значение какъв брой неуместно, стига някой да предложи необходимите пари? Честно казано, мъчно е да се види по какъв начин новите притежатели на неговия азбучник могат да употребяват песните му по метод, който самият той да не е правил през последните години. В публикация от 2015 година във Variety се твърди, че песните на Дилън към този момент са се появявали повече от 500 пъти във филми и по малкия екран, положение, което може да има нещо общо с обстоятелството, че самият Дилън, за разлика от някои от своите връстници, явно е доста радушен към искащите да употребяват песните му.
Изглежда, че същото важи и за рекламата. Пламенната твърдост на сътрудника му, Нийл Йънг: „ Ain’t singing for Pepsi, ain’t singing for Coke “ от сингъла си от 1988 година „ This Note’s For You “, не е за Дилън, който се оказа извънредно отворен за това, което музикалната промишленост назовава „ нови финансови потоци “ и редовно преотстъпва песните за най-разнообразни екрани - I Want You звучи в реклама за гръцко кисело мляко, Subterranean Homesick Blues - в реклама за Google, Blowin `in the Wind намира място както като реклама на хранителна компания, по този начин и на марка бира. Други песни на Дилън са свързани с автомобили, джипове, безалкохолни питиета, музикални плейъри, компютри и долни дрехи. Изкуството си е изкуство, а сиренето е с пари.
„ Брилянтни и трогателни, вдъхновяващи и красиви, проницателни и провокативни, песните му са безконечни - без значение дали са написани преди повече от половин век или през вчерашния ден — каза в специално изявление Лусиан Грейндж, ръководител и основен изпълнителен шеф на Universal Music Group. — Не се колебая, че след десетилетия, даже и след епохи, думите и музиката на Боб Дилън ще продължат да се пеят, да се свирят - и да се ценят - на всички места. “
В допълнение към истинските произведения на Дилън, като стартираме от най-ранните му композиции и стигнем до тези от последния му албум тазгодишния Rough and Rowdy Ways от тази година, сделката включва и The Weight, шлагер от 1968-а на The Band (групата, с която Дилън работи известно време), написан от Роби Робъртсън, върху който Дилън също притежаваше авторските права. Сделката с Universal включва целия азбучник на Дилън, само че не и песните, които той може да напише в бъдеще.
Сумата е умопомрачителна, но фактът, че Дилън е продал правата върху своя целия се каталог дотук не е доста неочакван, написа по тематиката „ Гардиън “. Продажбата на издателските права или на мастър лентите е постоянно срещано събитие измежду изпълнителите от определено равнище, като им носи огромни еднократни суми, а на курувама дава собственост върху песни, които хората явно ще търсят и слушат в оригинал или кавър версии до края на вечността: всички от Елтън Джон до Стиви Никс са го създали.
А въпреки това, този ход е изцяло в съответствие с острия бизнес нюх на Дилън. Фактът, че той е отстъпил контрола върху метода, по който ще бъдат използвани песните му, може да аргументи сърцетуптене на избран тип негови почитатели. Ще бъде ли позволено сега „ свещеното “ творчество на този притежател на Нобелова премия да звучи в саундтрака на каквото и да било, без значение какъв брой неуместно, стига някой да предложи необходимите пари? Честно казано, мъчно е да се види по какъв начин новите притежатели на неговия азбучник могат да употребяват песните му по метод, който самият той да не е правил през последните години. В публикация от 2015 година във Variety се твърди, че песните на Дилън към този момент са се появявали повече от 500 пъти във филми и по малкия екран, положение, което може да има нещо общо с обстоятелството, че самият Дилън, за разлика от някои от своите връстници, явно е доста радушен към искащите да употребяват песните му.
Изглежда, че същото важи и за рекламата. Пламенната твърдост на сътрудника му, Нийл Йънг: „ Ain’t singing for Pepsi, ain’t singing for Coke “ от сингъла си от 1988 година „ This Note’s For You “, не е за Дилън, който се оказа извънредно отворен за това, което музикалната промишленост назовава „ нови финансови потоци “ и редовно преотстъпва песните за най-разнообразни екрани - I Want You звучи в реклама за гръцко кисело мляко, Subterranean Homesick Blues - в реклама за Google, Blowin `in the Wind намира място както като реклама на хранителна компания, по този начин и на марка бира. Други песни на Дилън са свързани с автомобили, джипове, безалкохолни питиета, музикални плейъри, компютри и долни дрехи. Изкуството си е изкуство, а сиренето е с пари.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ